13.08.2010 г., 12:27 ч.
След толкова години
След толкова години
пак сме в тази стая,
от всеки атом шепнат стонове и страст.
Но ти мълчиш, а чувам как
душата ти ридае, за теб, за мен
и за изгубените дни.
За жалост, нищо няма да се върне.
Обичахме се, любихме се до зори,
а после зъби, нокти, ругатни,
кълнежи, мъка и сълзи.
Създадени сме да боли.
И колкото по-силно е горяла любовта ни,
два пъти по-силно после ни горчи!
пак сме в тази стая,
от всеки атом шепнат стонове и страст.
Но ти мълчиш, а чувам как
душата ти ридае, за теб, за мен
и за изгубените дни.
За жалост, нищо няма да се върне.
Обичахме се, любихме се до зори,
а после зъби, нокти, ругатни,
кълнежи, мъка и сълзи.
Създадени сме да боли.
И колкото по-силно е горяла любовта ни,
два пъти по-силно после ни горчи!
© Явление Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Потребностите на душата раждат приятелството, потребностите на ума - уважението, потребностите на тялото - желанието. А трите потребности заедно раждат истинската любов.
-
Страхотно е -
!
-
Благодаря ти Искре.
-
!!!
-
Харесва ми изживяно е!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
