нмг (Надежда Маринова )
245 2094
23.01.2009 г., 15:21 ч.

След тридесет и шест 

  Поезия
2016 0 13

След тридесет и шест

 

Предмети в сиво.

                           И коричка хляб,

изхвърлена до кофите със смет.

Намръзнал старец, сух и слаб,

я взе с треперещи ръце.

 

И стиснал я в юмрука си корав,

потъна в извехтелия му джоб.

А погледът му плахо от земята

се вдигна и огледа се наоколо.

 

... И срещна ме...

                        И бързо го извърна.

Сълзите ми в очите му преляха.

Назад пристъпи, бавно се обърна.

И тръгна...

                   Някъде.

                                 Нататък.

 

"Татко" - гласът ми запрепуска в мене,

а той се спря - нима съм го изрекъл.

Догоних го:

                  - Ний вече сме големи...

- Но аз съм стар - отвърна ми...

                                                 човекът.

 

 

© Надежда Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??