Бисерче (Бистра Малинова)
159 2546
17.03.2008 г., 17:34 ч.

След труса 

  Поезия
699 0 11
Бездомен беше този земетръс.
И затова събори крехките надежди.
Не чуваше да стене друга кръв,
освен онази в собствените вени.
Какво остана!? Крепостна стена,
без вярата, която да опази.
Под камъните - бяла тишина
тъгува своя глас. Да се разкаже.
А ние раздвоени - като в сън,
разделяме света на две половини.
От днес нататък - всеки ще е звън.
Но песен надали ще има.
И утре - в тази нова свобода
ще стене ехо от незрими стъпки,
на общата ни сянка, без вина
дошла по спомен песента да търси.
Ще се разплаче някое небе,
от всичките, които с теб посяхме.
Ще й напомни как да накладе
с два камъка начало. От искрата.
И сигурно ще чуе да трепти
гласа на птица в клоните на дъб.
Едничък дом, успял да устои
на бедствието и идващата скръб.
И ако лумне огън, значи е спасен
вграденият ни спомен в тишината.
И пак ще звънне вътре в нас рефрен
от песента, започнала в искрата...

© Бистра Малинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??