Събудих се, а теб те няма,
в леглото сам от студ треперя.
Целувката била прощална,
останала след вчера.
Безумие получено,
отдавайки парчета тяло.
В празната стая прощавам
на това, което е останало.
В прозореца гледам разсеяно,
вратата оставям отключена.
В тефтера записвам,
превръщам времето в минало.
© Димитър Георгиев Всички права запазени