Спомените в мен не мога да изтрия.
Дори да искам - нищо, че боли.
Но болката поне е жива сила,
която ми помага да вървя.
Ще стана утре - бавно, мълчаливо,
ще се погледна като за последно как стоя.
Ще тръгна гордо към едно начало,
и няма да поглеждам пак назад
В живота ще успея да оставя
след себе си една следа.
Ще се обърна и ще я запаля
и в най-яркият й пламък ще горя.