eva_32 (Ева Корназова)
110 774
8.07.2009 г., 22:53 ч.

Следата е на моето лице 

  Поезия
997 0 19

Прегърнати в дъждовна капка бяхме.

Преплетени. Смълчани отведнъж.

И падахме. Неволно оцеляхме...

Не се разкъса капчицата дъжд.

 

Събудихме се чисти, преродени.

Полегнали сред дивата трева.

И само ято птици уморени

разкъсваха онази тишина.

 

Привечерният вятър ме докосна,

разсъни ме с целувка на дете.

И капката дъждовна се отрони...

Следата... е на моето лице.

© Ева Корназова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??