Не гледай в мен – очите ми са тъжни,
не искам да попие в теб тъга.
Вървях безспир по улеите стръмни,
сдобих се с рани, с болки от света.
Не ме докосвай – вече лед съм само,
не ща да зъзнеш от студенина.
Не може да ме хване огледало,
не ме огрява дневна светлина.
И нека в тебе спомен да остана,
какъвто бил съм някога, преди.
Щом се събудиш по зората, рано –
в небето виж лилавите следи!