dansyto (Данаил Таков)
815 3635
27.01.2019 г., 16:02 ч.

Следи 

  Поезия
317 3 7

Не гледай в мен – очите ми са тъжни,

не искам да попие в теб тъга.

Вървях безспир по улеите стръмни,

сдобих се с рани, с болки от света.

 

Не ме докосвай – вече лед съм само,

не ща да зъзнеш от студенина.

Не може да ме хване огледало,

не ме огрява дневна светлина.

 

И нека в тебе спомен да остана,

какъвто бил съм някога, преди.

Щом се събудиш по зората, рано –

в небето виж лилавите следи!

 

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Щом един спомен те връхлита - това е живот, един миг от настоящето ти! Всичко в теб е живот докато не дойде смъртта, и спомените, и мечтите, ако живееш само с настоящето си осакатен, по мое скромно виждане. Благодаря ви - Пепи, Краси, Еси, Дари, Ели, Таня!
  • ... следите се оглеждат в сълзи...
  • Мисли положително, усмихвай се! Щастието в лилаво предстои! Поздрави!
  • Много хубаво, особено финалът!
  • Тъжни са тези следи. А аз се чудех защо днес небето е в лилаво?...
    Поздрави, Дани! Въздействаща е твоята поезия!
  • Харесаха ми твоите следи, идват със светлината..Поздрав!
  • Спомените са минало, миналото не е живот... Присъда без право на обжалване!
    Харесвам стиховете ти!
Предложения
: ??:??