Следвайки разума си, някъде достигнах -
от дълбините бях изваден и знам какво постигнах.
Усмивка ще има на моето скромно лице,
не ме интересува, че мрак злокобен би наранил моето сърце!
И чезнеше може би радостта някъде в далечината,
където злобата хорска беше прокълната,
където мисълта за успеха беше едничка
за тези, които мислят само за собствената си съдбичка.
Прехвърлям набързо обаче моментите кратки,
игнорирам изцяло злобните нападки -
усмивката слагам на моето лице
и знаете ли? - чувствам се по-лек дори от перце...
Не тая злоба, нямам скрити нрави,
мисля само за радост - и това щастлив ме прави,
мисля си само за чувството неповторимо -
усетиш ли лекотата в сърцето - това е неотразимо!
Не съдя никой, всеки се познава,
не съм перфектен, но сърцето ми не се предава!
Не съм човекът без никакви проблеми,
но имам ли усмивка, за тях не ми дреми.
"Това е невъзможно" - някой ми продума
и все тъжен беше - поразен като от чума -
наведен гледаше яростно във ситната пръст,
затворен във себе си, той мислеше само за мъст!
И какво му трябваше? - Вие кажете?
Усмивка е искал да получи - това му покажете.
Дарявайте винаги нежност и доброта,
за да виждате усмивката на хората до края на света!
© Паун Алишев Всички права запазени