hristam (Христина Мачикян)
531 928
23.09.2018 г., 19:50 ч.

Слепецът 

  Поезия
557 1 6

Той е много далече, отвъд
набраздените прашни беззвучия.
Под клепача му думите спят
и се стичат по слънчеви ручеи.
Синевата е с дъх на земя,
приютила два облака в пазва
под зеления смях на дъжда,
който боси нозете му газят.
От дървото със цвят на кафе
плисват капки – последните птици,
та вкусът на узряло небе
да узрее в две слепи зеници.
Да се спъне в крака му денят,
като в камък на пътя търкулнат
и за малко да го заболи
и да спре, миг, преди да се втурне
да направи хвърчило от вятър
и на него да висне обесен.
А слепецът, пребродил земята,
да завие в постеля от есен.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??