Във тъмнината нежно-теменужена
ме вика твойта цветна топлина,
под рамката прозоречна, охлузена,
откриваме със тебе лудостта.
И стонове, сподавени възбудено,
се лутат да намерят близостта,
а нашите аури, бясно лумнали,
играят вихрен танц на Любовта!
И същностите ни се търсят страстно,
от чакане безумно онемели
и времето с прегръдка властна
обсебва всичко в своите предели.
Вселените ни призрачно се срещат
и търсят своя мегазвезден взрив,
избухват ярко, със вълни горещи,
и раждат слети своя свят щастлив!
© Ангел Филипов Всички права запазени