Дъхът ми пъпли по гърдите ти напъпили
и сладък мирис гали сетивата ми.
Изпивам устните ти топли и изпръхнали.
Ръката ми потъва във косата ти.
И капчица по тялото девичо
със блясък перлен в мрака бял проблясна.
И всичко стана някак по-различно.
Възторжена вълна във теб ме тласна.
И сляхме се в обятието общо.
Невиждащи, задъхани, нечуващи.
Изпълнили чистилището нощно
с крила на пеперуди пърхащи.
И светлина, и блясък, и безумие!
Докосване и сливане трептящо!
Изтръгнат вик и сладостно стенание...
И две сърца, в едно туптящи!
© Марин Ташков Всички права запазени