Подари ми дъх от твоето дихание,
Толкова близък, че да ме заболи.
И в казващо всичко мъгливо мълчание
Нека от болка любов се роди.
Самотно небе над теб ще разстеля-
В очите ти моят дъжд да вали.
Щом твоите залези тихичко тлеят
В моите липси ще липсваш и ти.
Сляпо докосване, никакви спомени.
Танц във изгряващо утро.
До вчера мойте сълзи неотронени.
И твоите есенни капки от утре.
© Някоя Всички права запазени