Отпих те през устните
облизани от здрача
спуснал се в улеите
на напукана усмивка
и от дълбочината на вълните
още кръжи жадна мечтата
за сливането на душа...
потъваща и жива загребва
онова парещо усещане
под забравата на дъждовете
заливащи без спомен съня
горящ само за една
недостижима съдба...
© Милен Пеев Всички права запазени