В поле и мъгли - мисли и ти.
Намирам се на участ в слога.
И в мен - и вън от мене
само равнини
разкривени от изнемога.
Не спира нещо да боли,
че вярност - вярност никога не буди.
Че истините вече са лъжи.
Че целите оставиха заблуди.
Покоят бе във скоростта.
Петно е само светлината.
Изпратено в огромния екран
на тиха Безвъзврата.
© Младен Мисана Всички права запазени