Не могат да бъдат 
скрити три неща:
нощното небе 
с Луната и звездите, 
Слънцето 
и Истината.
Тя – Истината – уши няма,
но отдалече се чува.
Истината няма и очи,
но и слепият Я вижда.
Истини, истини…

Милиарди.
Една от друга по-верни.
Но…
Премъдрата е само една –
обичай ближния, както себе си.
Ни повече, ни по-малко.
Не е сложно. 
Толкова е просто!
Рано или късно, все някога,
в тоз или в следващ живот,
всички в Нея проглеждаме.

Трудното за "лесните" изглежда просто.
Лесното за "трудните" е твърде сложно.
Може да се каже, почти невъзможно.
Да блъскам глава сложното да разгадая, 
пък да бъда едновременно от "лесните",
та това е сюжет за цяла мелодрама!
Е, не винаги!
Само понякога.

Самадхи