От разстояние, не виждам...
Няма път пред мен, който да се измени...
До никъде не стигнах, но задъхах се...
Нашата любов не се преплете...
Няма и да чакам ден повече,
не виждам промяна...
Няма да си ти...
Нито ден повече в догадки!
Падат и падат звездите...
Може би просто, сломена е моята любов...
И надали...
Надали е случайно...
Но спречквам се винаги с тези,
с които сломена ще е моята любов.
И в предсказания, не ще се вслушам....
Може ли да има вечност без любов?
Редом до теб започнах да дишам.. а това взе да се повтаря.
Не ми и трябваше повече за да замълча...
Няма да закачам твоята любов...
Няма да имам очи, няма и да знам....!
© Стефани Всички права запазени