Събери своята болка в сълзите ми,
ще я подарим на вятъра!
Той ще я вплете във косите си,
като мъничко цвете в душите ни!
Ще си спомним ли за слънчевите дни?
За онези нощи нарисувани,
в които морето отново шепти,
за мечти несънувани!
Събери радостта ми в ръцете си,
ще я върнем на спомена!
Той ще я запечата в сърцата ни,
като въздишка отронена!
Ще си спомним ли някога,
За безкрайните пътища на скръбта?
Или както винаги, така и сега,
тебе те няма, но дойде любовта!
22.02.2007год. Фелис
© Светослав Савов Всички права запазени