18.05.2010 г., 12:57 ч.

"Случайно" 

  Поезия » Любовна
951 0 15

"Случайна" среща с непознати.
Разговор за град от младостта,
който четвърт век неосъзнато
бе пъзел в недовършена съдба.

Изникна образът  за теб горещо,
заля ме с пурпурната пелена,
във времето захвърли ме зловещо
на страст, недопризната досега.

Обсипа ме с магически целувки,
разтърси ме цунами на мига
и зажадняло съхнещите устни
отпиха пак предателска сълза.

Страст ли бе, любов или измама,
но бе магнитна, дяволска  шега.
На други бяхме дали с тебе двама
клетвено обвързващи слова.

Откъснах се. Избягах от уплаха.
Не чувах воплите, пронизващи нощта.
Дори писмото, бъркащо в душата,
накъсах. Споменът...  да залича.

Дали така е? Минало е време,
но вътре в мен боли от суета.
Сбърках ли, завързвайки съдбата?
Как ребуса-живот да подредя?

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??