28.04.2012 г., 0:54 ч.

Случайно 

  Поезия » Любовна
661 0 3

Случайно

Прекарвам дните си в кошмар.

Случайни телефонни разговори –

някой си,

случайно сетил се за мен,

случайно телефонът бил свободен,

случайно аз съм си била във къщи.

 

Случайни запознаства,

случайни срещи –

с хора,

случайно избрани от съдбата,

случайни думи,

случайни погледи,

случайни трепети,

случайни...

 

Стига!

Презирам ви, случайности.

 

И знаете ли

за какво копнея –

да ми се случи нещо,

дори нещастие да бъде,

но само да не е случайно.

© Даниела Петракиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • нищо не е случайно
    Поздрав!
  • Самотата е най-силната и помитаща болка... сякаш сме съвсем случайни и ненужни на земята...
    Да, понякога ни се иска дори да е болка, но да е специално и само за нас, да се почувстваме уникални и неповторими... каквито всъщност всички сме.
    Много ми хареса оригиналната интерпретация на темата.
    Поздравления!!!
  • Няма случайни неща!
    Всяко нещо има време,цел и полза!

    Поздрав за неслучайния стих!
Предложения
: ??:??