koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
27.10.2018 г., 21:26 ч.  

Случайност 

  Поезия » Гражданска
441 0 2

Не е морето до колéне

и нито пътят ми е гладък.

Не грее слънцето по мене

и ни животът ми е сладък.

 

Мъглите вечер ме загърлят

и правят нощите ми черни.

Отвсякъде ме все отхвърлят...

Приятелите ми – неверни.

 

Ограждат ме със изневери,

в душата сеят ми бодили.

Пред мен затварят всички двери

и губя вече мъжки сили.

 

Така животът ми протича

във времето необичайно.

И че душата ми се спича,

това съвсем не е случайно.

 

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Ели! Светъл ден и поздрави от мен!
  • Напредналата възраст буди тъжни размисли и чувства – човешко е.
    Нека се пише и за това...
    Поздрави, Колич!
Предложения
: ??:??