Такава съм... обичам те до втръсване -

и теб, и тъй измамно влюбените погледи...

Целувам се със спомените до издъхване,

във друг живот със тебе ще летим от покриви.

Не искам да се подарявам на случайности,

сърцето ми е самолет със счупени криле...

От твоите мечти поне веднъж валяло ли е?

И молил ли си Бог да бъдеш пак дете?

Такъв си си... горчиш до втръсване-

от теб научих, че кафе се пие черно...

С останките от себе си съм го поръсила

и тази сутрин ще го пия ледено...