Такава съм... обичам те до втръсване -
и теб, и тъй измамно влюбените погледи...
Целувам се със спомените до издъхване,
във друг живот със тебе ще летим от покриви.
Не искам да се подарявам на случайности,
сърцето ми е самолет със счупени криле...
От твоите мечти поне веднъж валяло ли е?
И молил ли си Бог да бъдеш пак дете?
Такъв си си... горчиш до втръсване-
от теб научих, че кафе се пие черно...
С останките от себе си съм го поръсила
и тази сутрин ще го пия ледено...