Да ме погалиш с космическа нежност,
да преминеш през моето небе,
подреждайки бели надежди
в закопняло за обич сърце.
Да ме докоснеш дълбоко, съдбовно,
да те посрещна светла в нощта.
С цвят от огньове да пламне
моята тръпна искра.
Когато нишки безкрайност
звезден килим изтъкат,
неоткрита, непозната, безумна...
Случи ми се! За да те изживея, Любов!
© Здравка Бонева Всички права запазени