15.12.2006 г., 20:31 ч.

Случка 

  Поезия
671 0 2
Той:

Болезнено е,
паднах от високо,
но - ето ме,
нали съм тук?
Прегръщам те
със цялото си тяло,
не бой се,
раздраните
в паважа колена
бялата ти рокля
не ще да измърсят.
Разтапяш се,
разтапям се
по теб,
във теб...
Прегръдка ...


Тя:

Очаквах те,
след толкоз самота
пресъхваща,
пресъхнала
без теб се чувствам.
Неочаквано дойде
и сега
на воля вече те прегръщам.
Ще има плод от любовта,
но трябва време да се мине.
Сега си тук - това добре,
но няма да те пусна да си идеш.


Един случаен минувач:

Вървях по пътя
в ден прекрасен,
по напукана от сушата земя,
но облак страшен
скри от мене слънчевата светлина.
И падна дъжд,
удари се в паважа,
звучеше като разбити колена
водата тръгна
и покри земята,
изстрадала от сушата земя.
Сега е пролет,
нека да вали
наесен чакам плодовете...

© Елена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • iskrena (Сиби )

    Ружена (Ружена ) - благодаря!
  • Много интересен стих,поздравления!
Предложения
: ??:??