Случка във влака...
04.10.2019
Случка във влака..
Веднъж пътувах с влак до Югославия...
По соц-а.Визи.Контрол в парите и багажа...
Ще пазарим със трийсет лева официално
и пъти повече -със средства нелегално!...
Че стоките им толкова са лъскави и много-
обувки,гуми,прежди,дънки,найлоново бельо
и нямаш ли си там роднини като спонсор-
от многото желания- не ще изпълниш ни едно...
Но аз ги имах,бях поканена,а и с повод бях!
Ожених първия си син и дар на моята снахичка
желаех да направя,но със помощта на тях,
та ще й накупя и с нужда и без такава-всичко!
А малкият ми син ще стане абитуриент наесен
и пак чрез тях ще сбъдна неговия пък мерак
за дрехи лъскави и някакъв аксесоар чудесен!
И ето ме така "окомплектована" във този влак!...
В купето бях сама с един бая намръщен мъж.
А такъв пожар обхванал бе ме,също страх,
че не знаех митницата как ще мина,и изведнъж
мисъл осени ме да споделя с мъжа!Дали е грях
че не само с пари багажът ми е и взех да изреждам:
обувки по два чифта всекиму,та общо десетина,
за мене и снахата-по двадесетина гранки прежда,
килим огромен,на роло увит-със перспектива
да се търкалят върху него внуци,няколко на брой,
за абитуриента-костюм от чиста вълна и във тон-
ризи пет-шест със вратовръзки,че е намислил той
в университет да кандидатства,та да има и фасон!
И още "дребулии"на две съседки,че във зорзаман*
правят ми услути,чувствам им се задължена...
Обувки на едната,на другата от найлон комбинезон,
и за блузки-прежда,вярвам да са задоволени!...
И...подробно,както изредих нещата от купето-
сама се стреснах,а човекът мръщав ме успокои,
че и митничарите са хора,та заради,което
нарушение или дали е грях-ще преценят сами....
Влакът тръгна.И дойдоха митничарите.В униформи.
В миг ток удари ме,когато единия от тях познах!
Намръщения събеседник!И се една история заформи...
То аз нали така до дъно и подробно му се "излях"!?....
Два чувала със обувки,конфискуваха на другите!
Жена,навлякла се бе с толкова бельо от найлон!
Извзеха гуми,дънки и чувал със прежда,а зЪбите
във устата ми дрънчАха със много децибели в тон...
И все питаха "Как със тия трийсет лева?!А до мен
изпод земята сякаш чух "Вашия багаж,другарко!"
Употребих усилие да кажа нещо-но напразно!Освен,
че от кръвта в главата ми бе станало лицето жарко!
И,тъкмо мислех да отговоря,че "стоката" е подарена,
/ама кой ще го докаже и със какво,че вярно е!?/
и чух познат глас"че съм от него вече проверена"...
"Събеседникът"ми!Или Съдбата ми,навярно!...
© Ирина Филипова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Страхотна история, Иржи !
Мисля, че трябваше да попиташ другаря митничар какво пие.
-
Че пропусна коментар,
Иржи, хич не е фатално...
Но - другарят митничар-
си е загуба буквално!
Шайбата да завъртиш,
можеше да е утеха,
мусака да извъртиш,
щом самотен е човека...
Споменът те топли знам,
посветила си поема,
А доброто е балсам,
даже в митничарска схема ... -
Как пропуснах такъв коментар?!
Краси,за убиване съм знам....
Тъй не сетих се и на митничара
нещо "по-така"да дам подарък!...
Разгеле добре ми се размина,
защото в следващата се година
друг такъв последва ме упорито-
в София,за да ми каже най-открито:
"Искам сериозно да ми станеш булка!"
За съжаление...аз вече лЮлях люлка!.... -
Иржи, нали знаеш защо митничарите не могат да плуват?!
Човекът ти е бил "навит",
макар намръщения вид...
Ти даде ли му вратовръзка,
или пък телефон за връзка?
Твой ред е Иржи да разкриеш,
историята как приключи
е, може нещо да "пришиеш"
ако наяве не се случи... -
-Може и да не е толкова интересно на хората,които не са били съвременници,Ангелче,но всички се забавлявахме с "потърпевшата/беше моя колежка/,а аз имам подобен случай,в който митничарът от Дунав мост ми стана ухажор....Също забавно,ще го опиша някой път.
-Ми,стар/о,не-възрастен!/ човек има много спомени и като няма толкова настоящи,живее с миналото...Радвам се,че ти е харесало,Меги!
-Благодаря ти,Роби,оценката ти показва,че доста съм научила от авангардите!Вече наближавам стотния стих,и съм щастлива,че още мога,че още ме "търпят" и четат младежите в сайта!....
-О,Руми,аз мисля,че ти не си живяла още в "онова време"!....А то си беше стресиращо затова казват за българина "сиромах човек-жив дявол!".Благодаря,че прочете и на всички за "любими"! -
Ех, мила Иржи!
Как ме върна в тези времена...
За това ти казвам, благодаря! -
Браво, Ирина!...Интресно и забавно ми беше, докато четях за твоите преживелици във влака!...Умееш да задържаш вниманието на читателя до края, а това не всеки го може!...Поздравления!...
-
Много ме забавляват историите ти, Иржи! На тази особено ми хареса финала, хубаво е да четеш и позитивни неща.
-
Лати!Колко ми е драго и,че се появи и за Мария Петрова!А за тия спомени,аз мисля,че само ние,"старите" ги имаме ,но това е истински случай,само че не с мен,а с колежка.А аз имам още по-драстични,но ще ги опиша някой друг път...
-
Иржи, на път от София за Белград, един сърбин беше облякъл около 10 пижами.
Вчера срещнах Мария Петрова и й разказах колко много харесваш песните й. Даде ми да ти подаря календарче, с нейна снимка. Като се видим в София, ще я получиш!
Хубава вемер! -
Имам толкова преживявания при пътуване по света,за цял роман,Юри...и забавни и нещастни и щастливи....Затова казват "човекът е човек,когато е на път"...Благодаря и за този стих..
От всичко имаше страх,Стойчо,например "грях" беше,че още тогава станах руса....или,че носех златно кръстче..
А задължително бе,Георги да се носи коняк "Плиска",за да се сдобиеш с валута,а пък сърбите ни продаваха часовници без вътрешност....Спомени...
Къде си ,Лидия,дълго не те виждах в сайта и сега ти се радвам....Благодаря,че ме прочете,очаквах те и на друг стих,в който беше малко героиня.... -
😋😋😋!
О, Иржи, чак сега разбрах,
че ти била си лош турист!
Със грим и пяна за коса,
превърна се във терорист! -
Благодаря,Пепи,винаги ми е приятно да те видя тук....
"Сиромах човек-жив дявол"казваха тогава,Мариана,а ние бяхме наистина с отворени очи "навън",където всичко ни се искаше...
Вие,почти всички от сайта не сте го преживяли,Светличка,но ние...всичко беше мечтано..
Благодаря,Георги,че прочете след тая "канонада" към твой стих,която навярно те умори...
Юри,Юри,така ме гъделичкаш и със сравненията си/към твой стих/ и със стихчетата....А аз съм много страхлива към нарушенията,защото един да проверяват от пътуващите само ,и това ще съм аз...Имах случай да ме накарат да изсипя целия си ръчен багаж на едно бюро,защото всичко "пищяло" по мен/от оня уред дето проверяват за самолета/...А нямаше нищо-просто тоалетни принадлежности... -
Еех, Иржи! Твоята поезия е повествование в рими. И хумористично, и драматично ми звучи стихотворението ти. Но си беше точно така! Но всичко това е във време оно. А ситуацията, която си описала, е показателна за уникалната адаптивност на българина. Ее, какво "пластично" племе сме!
-
Познато.
Една спътничка носеше да продава в Румъния маратонки, взе парите и откри, че са половинки.
Добре, добре... -
На соца в битието имаше и страх от грях!
Но щом финалът е облекчен със смях...😄 -
Иржи!😋😋😀!
Май, Алеко беше казал:
- Искам да съм митничар!
Тъй и аз не бих отказал
да пребъркам Иржи с чар!
Всички стоки да й взема,
но сърцето да си дам!
Бързо с нея да поема
към Париж и Амстердам! -
😋😊😋
Поздравявам те 😋 -
Ама как хубаво си ги подредила! Все чакахме и ние ,като деца, да ни донесат нещо вносно и по-свежо от конфекцията у нас! Браво на героинята, извадила е голям късмет !😃🤗
-
😅!
Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Аз имам много забавни истории,Марко при пътуванията си...Тази е истинска,само,че с колежка,аз само я интерпретирах...По това време съм била доста "захлупена",та само си мислех за "престъплението"/многото багаж/,какво ти питие!....Благодаря,че извади тоя вече потънал стих....