"На средна възраст е нелепост
да искаш друго битие", Ивайло Балабанов
Когато си на средна възраст,
укрепват твойте рамене
и с някаква незряла мъдрост
по-трудно казваш ДА и НЕ.
И твоят дом ти става крепост,
семейното огнище - храм.
Редят се дните, пишат епос -
с начало Ева и Адам...
Но може да се случи, може -
да стигнеш труден кръстопът
и там, пред избор невъзможен,
да се обърне в теб светът.
И, както казал е Поетът,
"в мъглата - хубава жена".
И хвърля се на щурм сърцето
към тази крепостна стена.
А разумът отстъпва крачка
назад. И гледа с ням възторг -
как ти ще станеш на палячо
или пък -
на разпънат бог.
© Елица Ангелова Всички права запазени