Незабравима (Кремена Стоева)
243 8714
31.05.2007 г., 10:21 ч.

СЛУЧВАНЕ 

  Поезия
802 0 20
 

Завърна ме там... откъдето избягах.

Като кучка се ближех по раните -

кървави...

Просто свикнах със болката.

Тази - поредната.

Породена от теб

и от жалките истини...

Невъзможна съм, знам,

но съм толкова истинска.

И се случих на теб,

като дъжд, но пороен.

И валях във очите ти с капки абсурдност.

Със среднощно търпение

ставах на спомен.

Залюбих се с преходност - колко банално.

Но пълзейки, се учех по-бързо да бягам.

И се спуснах

по тънката нишка на времето -

да се случа... на друг.

Този път без да страдам.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??