3.11.2016 г., 11:17 ч.

Слуга и владетел 

  Поезия
1105 0 5

 

Бях Вятър... Слушай ме сега.

На мен подвластни бяха времената.

Летях напред, пътувах и назад.

Епохите ми бяха свободата.

 

Преминах през какво ли не -

на сътворения съм бил свидетел.

Ядях и пиех с богове.

Слуга бях и владетел.

 

Пях песни в ледените планини,

когато хващаха ме бесовете.

По вълчи виех - вдън гори.

От ходене кървяха ми нозете.

 

От камъните построих скали.

И слънцето до мене беше.

Когато носех го на гръб,

гореше кожата, болеше.

 

Във шепите си носех чудеса.

Бохемски ги пилеех по земята.

Бях рай, превръщах се и в ад,

защото ме крепеше свободата.

 

Бях Вятър... Но съм уморен.

Олово сякаш имам във крилете.

Как иска ми се да заспя

и някой ден - да се родя във цвете...

© Детелина Стефанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??