Хей... слънце,
защо от север изгряваш?
Обърка се нещо -
да ме усмихнеш, успяваш!
С лъчите си златни
очите ми галиш,
на лицето ми сънено
усмивката палиш!
По нослето пощипваш ме
тъй, закачливо.
А как гъделичкаш ме,
слънце игриво!
В очите искрят
светли прашинки,
по детски усмихнати
дяволити смешинки.
Танцуваш по мен
танца си тих,
денят ми започна
усмихнат, щастлив!
Такова те искам,
с усмивка голяма!
И облаци тъмни
пред тебе да няма!
© Валка Всички права запазени