Слънцето блестеше,
а сърцето ми като факла гореше.
Ти беше този, който го разпали
и взе всичко без да ме жали.
Времето минава, не чака никого,
а аз стоя тук сама, търсеща някого,
някого, когото да нарека свой любим,
който няма един ден да се превърне в дим.
Душата ми празна на парчета разбита,
оправдава ли, че съм сега на кълбо свита,
самотна и уязвима,
и така ранима?