Нощта с хладни пръсти опипва земята
и без никой да усети, кротко ляга
там, където по-рано цветя се смяха
и намачка ги дъхът ù с целувки от скреж.
А в душата ми няма земя и мрак не спи,
има гора от протегнати хиляди ръце,
а в юмруците им чадъри стърчат
и опитва се от плач да се опази, но...
Жена с печални очи ми предрече -
дори в сърцето свобода да бие,
самотата винаги ще ражда тишина
и вместо реки да текат, балони летят... ...