Слънчасах... кой ме би в главата
по обедно време тук да бродя?
Да бях под някоя сянка в гората,
о, не, насред мегдана смело ходя.
Да бях се плиснала с вода студена,
да угася пожара в мене запламтял,
че срамота, без туй съм си червена,
сега съвсем (то кой ли ме е видял...)
Като се замисля, че то вън валеше,
беше облачно, ни един слънчев лъч
отгоре мене въобще не блестеше,
тихо бе, спокойно, без шум и глъч. ...