agferdousi65 (Асенчо Грудев)
694 1730
10.03.2021 г., 2:34 ч.

Слънчев ден... 

  Поезия » Любовна, Еротична
954 2 8

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Слънчев ден. Тече реката

и по пътя си шуми.

На брега, тук до гората,

с теб отново сме сами.

 

Следвах те и по полята,

тичах аз след твоя смях.

И букети от цветята

по желание ти сбрах.

 

Там оставихме ги ние,

ще разсърдим пролетта.

Лъх зелен навред не крие

на живота свежестта.

 

Хвърляш камъчета, мила

и в реката цопват те.

Щура си, в теб млада сила

непрестано ще расте.

 

Мисля си, че скоро няма

вкъщи да се приберем.

Хрумва ти идея - двама

гъби бели да берем.

 

Втурваш се, в леса потъваш

бързо ти сред дървесата.

Боже!!! - в коренче се спъваш,

по лице си на земята.

 

Разстревожи ме, беля,

учестен е моя дъх.

Роклята ти от лилà

цялата е в пръст и мъх.

 

- Ах, добре ли си, любима?

Нарани ли се сега?

- Чувствам, мили, нещо има...

- Но, любима, как така...

 

И усещам, без да питат,

устните ти в мойте устни

и езичета се вплитат

в сочния си танц, превкусни.

 

И целувката е дълга,

и с притворени очи.

Любовта ни сладко гълка

и нектарна страст звучи.

 

Падат дрехи от възбуда,

фибрите ни се спояват

и кръвта завира - луда -

в нас сърцата запламтяват.

 

Две тела се любят нежно,

голотата им прелива.

Без остатък и надеждно

мигновение опива.

 

Пръстите ни ваят леко

по извивките ни финни.

Устните рисуват меко

по трептения копринни.

 

Сливат се в блаженствен стон

дарове един във друг.

Ритъмът е жив синхрон

и земя оре се с плуг.

 

И политат семената...

О, божествен, чуден час...

Тържествуват и недрата

в най- върховния екстаз...

 

Слънчев ден. Тече реката

и по пътя си шуми... 

 

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??