Епилог
Какъв покой след паднал сняг!
Земята сякаш става друга –
бледнее яркият й цвят,
изсулва кожа на влечуго.
Да, жегата май прекали –
отхапа къс и от декември.
Сега, задавена, лежи
и сняг студен трупа й стеле.
Отдъхнала от летен пек
и зимно, твърде жарко слънце,
земята, в мир, намята лек, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация