Лъчът в мъглата гъста е потребен,
защото е роден, за да обича,
сърдечно се разпръсква, не на дребно,
не после с любовта да се накичи
подобно орден. Прави го мъглата,
представя се за ново сиво чудо,
но мним е ореола и се клати,
че сивото сърце обича трудно.
Но всеки лъч мъглата разпилява,
а после оцветява я до златно,
от обич, който щедро се раздава,
цъфти дори във време безпощадно.