Идваш полетяла като слънчев лъч,
светлината ме обгръща, сгрява!
Двамата сме устремени оглушали
по нишка що надежда, сила дава.
Е ли, Боже, болест любовта
и само осъждане, и грях ли,
и дива...жажда ли за чудеса?!
Знаете? Не, не и не - едва ли.
Ех, този слънчев лъч за мен
огрява ме и свети.
Понасям смело кръста си щастлив,
герой и вдъхновение за музиканти, за поети.