Магия закътана, в пространството
печатана рисунка на коприна,
обветряно платно на непотънал кораб,
бродирана по дреха на тъжен клоун.
Магия нареждана, с обич не просена,
със своя мелодия и пулс особен,
докосван лъч цветен, безвластна
неизмамна - земята завъртала.
Магия наметало, слънце последно
обвило с грация рози в цвят пепелен,
в планина стъклена, крехко-тканна,
последен танц пазило само за мене.