Смях далече ехото разнася,
звън, камбаните ехтят
към молитва призовават
и отново пак звънят.
Ето на колене падам
слънцето да призова
сред поляна ароматна
смирено да се поклоня.
Прекланям се пред слънчевото жълто,
пред вечния пожар,
пред цветето горящо в златно,
поднесено на Светлината в дар.
Какво желая аз не помня,
всичко друго се стопи
пламтящо огнено небето
децата си благослови.
© Роксана Медичи Всички права запазени