Губя се и после се намирам
в най-тихото угасване на залеза,
спомени на снопове събирам
и трупам в натежалата си пазва.
От скрижалите на всяко пълнолуние
изтръгвам уморени дълбини
и газя по хлапашки, до безумие,
сред ледено-студените води.
Гмурвам се дълбоко и затъвам,
до кокал, истина и свян,
отпивам скришом, ала не потъвам
в тъмното на болката си там… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация