16.03.2007 г., 21:14 ч.

Слънчеви Сълзи 

  Поезия
627 0 0
Очарователна тъга с уханието на сълзи, след нощ без толкова звезди. Слънцето огрява уморените ми очи. Без думи очертава пламъчета от сълзи. Бялата рокля рисува кръвта. Пясъчно звучат моите слова, завъртяни в часовник от самота. В шепите си събирам смелостта, но пясъкът изтича като река. Ветрове разнасят моите мечти и сякаш лутам се в пустиня от сълзи. Но не заспивам, без да разбера защо боли?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Всички права запазени

Предложения
: ??:??