Слънчице мое,
ангелче мое,
мой блян и мечта.
Ти осмисляш живота ми,
ти осмисляш деня ми,
ти си сън и мечта.
С усмивката - чистата,
с очите ти - сините,
да посрещам деня,
да се будя до теб
и да преоткривам света.
Прегърни ме ти, миличко,
от света ме спаси.
Прегърни ме ти, миличко,
и до мен остани.
Колко щастие донасят ми
кратките мигове с теб.
Колко мъка донасят ми
дългите мигове без теб.
Че те обичам - не ти ли е ясно,
че ти се вричам - не ти ли е ясно,
че без теб не мога да живея
и ден и нощ за теб копнея.
16.12.2006г.
© Симона Костадинова Всички права запазени