Усмихнеш ли се – всичко ми минава,
Намръщиш ли се – пари ме слана
И в тези два сезонни дяла
Разкъсвам се и страдам от това.
Животът с теб навярно не е лесен,
Не е и скучен, вярвам във това,
Но днес не искам да умувам,
А просто искам да заспя.
В съня си искам да те видя,
Там горе като утринна звезда,
Трептяща от простора ведро нежен,
Струяща, мека, бяла светлина.
Лъчите топли в мене се разстилат,
Усещам нежна, топла самота.
Къде си? – пак се питам,
Очи отварям – студ и празнота.
Ела при мене, Слънчо нежен,
Ела стопли ме с твойта страст,
Ела и изпепели ме
В любовен пламък искам да умра,
А не от мраз!
© Христо Петров Всички права запазени