СЛЪНЧОГЛЕДИ ПРЕЗ АВГУСТ
Трябваше да те измисля:
светъл като облак, с душа като поле.
Но Август е – тревата съхне,
срина се последното небе…
Пак узряха рано слънчогледите -
посоките са грешни поначало…
Събуждам се...
душата още скита някъде,
сърцето - цяло…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация