9.01.2019 г., 23:15 ч.  

Смарагдовата светлина 

  Поезия
869 4 10

Смарагдовата светлина огряваше телата им

Така преплетени от седем дни

Не помнеха кой месец е

Просто се обичаха

Прегърнати

Вдишваха топлия въздух

Разлял се по пясъка

Раменете им се докосваха

Хванати за ръце

Втренчили поглед в звездите

Луната погали лицата им

Така щяха да се обичат

 още седем дни

А след това?

След това той щеше да отиде при жена си

А тя при звездите

© Любов Никифорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И на мен поантата ми харесва много! Благодаря, Владислав!
  • Миночка, благодаря!Радвам се, че се е появила картината!
  • Много прекрасно и нежно написано,асоциира си с вълшебна къртина!
  • Лиа, небосклона на чувствата е прекрасно място😀😀😀😀😀! Благодаря! Благодаря и на теб, Еси😀!
  • Тази смарагдова светлинка много ми допадна. Нека се докоснем до звездите! Поздрави!
  • Любовта и звездите се виждат с поглед отправен нагоре...и то от земята. Небосклона на чувствата е красиво място. Приеми искрените ми поздравления за поезия, пълна с романтика!
  • Петър, сигурно си прав. Стойчо, дано! Нужна е понякога известна доза позитивизъм, за което благодаря! Пожелавам си сбъдване😀! Младен, благодаря! Много ми хареса изразът ти😀! Нека владеем звездното тогава. Ангелче, благодаря от сърце!
  • В истинската любов винаги има нещо звездно, а в брака нещо земно. Красив стих поднасяш, Любов!
  • А любовта ще ги очаква на пясъка...до следващото лято.
  • Тя вече е звезда.
    Никога не е светила с отразен блясък,
    но тя е една близка и толкова топла звезда.
Предложения
: ??:??