Зовеш ме, обич моя... И аз отново вярвам.
Ще долетя при теб в зеления Април.
Взривени от любов зеници да разтворим...
Дано не се прицелиш отново без: Прости...
Повярвах пак в небето на римите изляти.
Сърцето ти дано е във синхрон със тях.
Ще се родят ли в миг от допира планети?...
И няма ли да стреляш за сто и първи път?...
Страхувам се до болка за тайната ни обич.
И колко дълго огънят - покрит - остава жив?...
Ще се роди, аз знам, щастливата ни пролет...
Ще бъде, обич моя! През нашия Април...