Смешна съм ти, казваш?
… а някога бях най-добрата!
Недей! Със думи повече не ми показвай
и за омразата си не търси отплата…
Не се интересуваш вече от душата,
на теб ти стига всичко друго на света,
а някога аз бях жената,
която възроди у тебе обичта!
Ти искаш да дочакам утрешния ден,
а знам, че любовта не се печели с време...
И как, щом днес от друга си пленен -
как искаш да изчакам да обичаш мене?!
Смешна съм ти, казваш?
… а някога бях най-добрата!
Недей! Със думи повече не ми показвай,
защото вече със очи показа ми вратата!
© Симона Гълъбова Всички права запазени