Смешно ми е
само като виждам
как със теб мъдруваме,
че сме безразсъдно чужди...
Може би?!
Не зная...
Но поне коректно се преструваме...
Как ли туй не ни обижда?
Ала сигурно е нужна, за баланса общ, словесната омая?!?
Сякаш сме
на някакъв абсурден прием
и един на друг от жестовете се срамуваме...
Аз - с обноски недостойно груби,
ти - със дяволитост мнима...
И е смешно,
че ще трябва да се скрием
във света,
във който нищо се не губи...
© Кирил Бачев Всички права запазени