Сметката моля, всичко плащам със сълзи,
рестото задръж си, не ми трябват лъжи!
Задръж ги, пази ги, не искам да чувам за измислени чувства...
Всичко ти връщам, любов, празни думи, празни души...
Маски, театри, роли за какво ти бяха кажи?
Да страдам ли искаше, или да гледаш разбити мечти.
В менюто ти, имали цени?
Да поръчам искам усмивки с гарнитура любов,давай цената си кажи?
На килограм ли да ги поръчвам или на малки дози, кажи?
Колко струва, купувам веднага и без това вече всичко е пари...
Няма истини, само гордост и много стени...
Блъскаш, разбиваш и пак строиш, и няма смисъл
след малко забравяш за всичко и на ново рушиш,
не виждаш, не чуваш как сърцето от болка крещи.
Боли го...
Странното е, че лекарството си ти,
ти този които ме рани.
Сметката моля... Тръгвам... Прости...
© Ивелина Кирилова Всички права запазени