Есен, листа прегорели.
Порових се малко из тях и намерих...?
най-чудната песен и смях!
Тъй жълто-оранжеви - цветни,
Помислих с какво ги заслужих,
нима не е грях?
Докосвайки се до таз' благодат?
Смирих се дочувайки "трели",
на птички пригласящи в такт!
Душата ми литна стремглаво,
по нечии чужди пътеки,
и устремих се "нездраво",
към Любовта, там, навеки..!
© Кат Кат Всички права запазени
Поводът за това съобщение е, че нямате активен адрес за обратна връзка и ако някой пожелае не може да се свърже с Вас лично. Моля, възстановете адреса за лични контакти.