23.10.2018 г., 8:44 ч.

Смирих се 

  Поезия
978 0 3

Есен, листа прегорели.

Порових се малко из тях и намерих...?

най-чудната песен и смях!

 

Тъй жълто-оранжеви - цветни,

Помислих с какво ги заслужих,

нима не е грях?

 

Докосвайки се до таз'  благодат?

Смирих се дочувайки "трели", 

на птички пригласящи в такт!

 

Душата ми литна стремглаво,

по нечии чужди пътеки,

и устремих се "нездраво",

към Любовта, там, навеки..!

© Кат Кат Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Моя златна есен »

22 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Katt, извинявам се, че пиша не за произведението тук.
    Поводът за това съобщение е, че нямате активен адрес за обратна връзка и ако някой пожелае не може да се свърже с Вас лично. Моля, възстановете адреса за лични контакти.
  • Не е нездраво!
  • "Душата ми литна стремглаво,
    по нечии чужди пътеки,
    и устремих се "нездраво",
    към Любовта, там, навеки..!"
    На мен това много ми хареса Кат! Поздрави!
Предложения
: ??:??