И се стоплих между хора
с натрошени съдби.
И се учех как да крия
със усмивка горчиви сълзи.
Те не казват, колко страдат,
но ги боли и личи..
Щом на тъмно лунен лъч огрее
две мокри замечтани очи.
Никога не шепнат, това запомни!
Силно се смеят, танцуват и пеят!
Ще си кажеш, колко щастливи души!
Чак ще завидиш, ще поискаш и ти.
Но да знаеш щастието, човече
не е шумно то живее в тишини.
Само онзи, който кървяща рана има
пее най-веселите песни.
За жалост така сме орисани
любов да дадем, но за нас
да няма, уви!
© Миглена Спасова Всички права запазени