Момичето в мен просто си отиде -
хлапашки лесно, без да каже сбогом...
Остави за прощално във очите ми
да се оглеждат само шепа спомени.

Не му се сърдя - зная, че в живота
сезоните, уви, не се повтарят.
Изпратих с него бялата си пролет.
След нея ще се изтърколи лятото...

А всъщност колко много ми се иска
след него да изтичам във тревата,
венец да си направя от кокичета.

Но късно е...

                 Сезон е на жената.